поглезели

Речник на българския език

1. поглезели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

поглезели е производна форма на поглезя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. поглезели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

поглезели е производна форма на поглезя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).