погладил е

Речник на българския език

1. погладил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

погладил е е производна форма на погладя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. погладил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

погладил е е производна форма на погладя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).