погвахте

Речник на българския език

1. погвахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

погвахте е производна форма на погвам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. погвахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

погвахте е производна форма на погвам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).