погалила е

Речник на българския език

1. погалила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

погалила е е производна форма на погаля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. погалила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

погалила е е производна форма на погаля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).