погалела

Речник на българския език

1. погалела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

погалела е производна форма на погаля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. погалела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

погалела е производна форма на погаля (мин. деят. несв. прич. ж. р.).