повяха

Речник на българския език

1. повяха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

повяха е производна форма на повея (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. повяха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

повяха е производна форма на повея (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).