повявало

Речник на българския език

1. повявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

повявало е производна форма на повявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. повявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

повявало е производна форма на повявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. повявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

повявало е производна форма на повявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. повявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

повявало е производна форма на повявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).