повъртяло

Речник на българския език

1. повъртяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

повъртяло е производна форма на повъртя се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. повъртяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

повъртяло е производна форма на повъртя се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. повъртяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

повъртяло е производна форма на повъртя се (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. повъртяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

повъртяло е производна форма на повъртя се (мин. деят. несв. прич. ср. р.).