повъртявал

Речник на българския език

1. повъртявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

повъртявал е производна форма на повъртявам се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. повъртявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

повъртявал е производна форма на повъртявам се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. повъртявал — мин. деят. св. прич. м. р.

повъртявал е производна форма на повъртявам се (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. повъртявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

повъртявал е производна форма на повъртявам се (мин. деят. несв. прич. м. р.).