повъртели

Речник на българския език

1. повъртели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

повъртели е производна форма на повъртя се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. повъртели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

повъртели е производна форма на повъртя се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. повъртели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

повъртели е производна форма на повъртя се (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. повъртели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

повъртели е производна форма на повъртя се (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).