повърнел

Речник на българския език

1. повърнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

повърнел е производна форма на повърна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. повърнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

повърнел е производна форма на повърна (мин. деят. несв. прич. м. р.).