повърнал

Речник на българския език

1. повърнал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

повърнал е производна форма на повърна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. повърнал — мин. деят. св. прич. м. р.

повърнал е производна форма на повърна (мин. деят. св. прич. м. р.).