повъзпирах

Речник на българския език

1. повъзпирах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

повъзпирах е производна форма на повъзпирам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. повъзпирах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

повъзпирах е производна форма на повъзпирам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).