повъзпирали

Речник на българския език

1. повъзпирали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

повъзпирали е производна форма на повъзпирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. повъзпирали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

повъзпирали е производна форма на повъзпирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. повъзпирали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

повъзпирали е производна форма на повъзпирам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. повъзпирали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

повъзпирали е производна форма на повъзпирам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).