повръщал

Речник на българския език

1. повръщал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

повръщал е производна форма на повръщам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. повръщал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

повръщал е производна форма на повръщам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. повръщал — мин. деят. св. прич. м. р.

повръщал е производна форма на повръщам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. повръщал — мин. деят. несв. прич. м. р.

повръщал е производна форма на повръщам (мин. деят. несв. прич. м. р.).