повръткал

Речник на българския език

1. повръткал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

повръткал е производна форма на повръткам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. повръткал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

повръткал е производна форма на повръткам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. повръткал — мин. деят. св. прич. м. р.

повръткал е производна форма на повръткам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. повръткал — мин. деят. несв. прич. м. р.

повръткал е производна форма на повръткам (мин. деят. несв. прич. м. р.).