поводил е

Речник на българския език

1. поводил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поводил е е производна форма на поводя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поводил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поводил е е производна форма на поводя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).