поводила

Речник на българския език

1. поводила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поводила е производна форма на поводя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. поводила — мин. деят. св. прич. ж. р.

поводила е производна форма на поводя (мин. деят. св. прич. ж. р.).