повил е

Речник на българския език

1. повил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

повил е е производна форма на повия (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. повил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

повил е е производна форма на повия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).