повилня

Речник на българския език

1. повилня — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

повилня е производна форма на повилнея (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. повилня — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

повилня е производна форма на повилнея (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).