повилнеел

Речник на българския език

1. повилнеел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

повилнеел е производна форма на повилнея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. повилнеел — мин. деят. несв. прич. м. р.

повилнеел е производна форма на повилнея (мин. деят. несв. прич. м. р.).