повила е

Речник на българския език

1. повила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

повила е е производна форма на повия (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. повила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

повила е е производна форма на повия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).