повил

Речник на българския език

1. повил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

повил е производна форма на повия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. повил — мин. деят. св. прич. м. р.

повил е производна форма на повия (мин. деят. св. прич. м. р.).