повеяла

Речник на българския език

1. повеяла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

повеяла е производна форма на повея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. повеяла — мин. деят. св. прич. ж. р.

повеяла е производна форма на повея (мин. деят. св. прич. ж. р.).