повесило е

Речник на българския език

1. повесило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

повесило е е производна форма на повеся (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. повесило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

повесило е е производна форма на повеся (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).