поверило си

Речник на българския език

1. поверило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

поверило си е производна форма на поверя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. поверило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

поверило си е производна форма на поверя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).