повери

Речник на българския език

1. повери — сег. вр., 3 л., ед. ч.

повери е производна форма на поверя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. повери — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

повери е производна форма на поверя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. повери — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

повери е производна форма на поверя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. повери — повелително наклонение, ед. ч.

повери е производна форма на поверя (повелително наклонение, ед. ч.).