повеехте

Речник на българския език

1. повеехте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

повеехте е производна форма на повея (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).

2. повеехте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

повеехте е производна форма на повея (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).

3. повеехте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

повеехте е производна форма на повея (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).