повеете

Речник на българския език

1. повеете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

повеете е производна форма на повея (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. повеете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

повеете е производна форма на повея (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

3. повеете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

повеете е производна форма на повея (сег. вр., 2 л., мн. ч.).