повеем

Речник на българския език

1. повеем — сег. вр., 1 л., мн. ч.

повеем е производна форма на повея (сег. вр., 1 л., мн. ч.).

2. повеем — сег. вр., 1 л., мн. ч.

повеем е производна форма на повея (сег. вр., 1 л., мн. ч.).

3. повеем — сег. вр., 1 л., мн. ч.

повеем е производна форма на повея (сег. вр., 1 л., мн. ч.).