побързвало

Речник на българския език

1. побързвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

побързвало е производна форма на побързвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. побързвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

побързвало е производна форма на побързвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. побързвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

побързвало е производна форма на побързвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. побързвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

побързвало е производна форма на побързвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).