побързвал

Речник на българския език

1. побързвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

побързвал е производна форма на побързвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. побързвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

побързвал е производна форма на побързвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. побързвал — мин. деят. св. прич. м. р.

побързвал е производна форма на побързвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. побързвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

побързвал е производна форма на побързвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).