побързал

Речник на българския език

1. побързал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

побързал е производна форма на побързам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. побързал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

побързал е производна форма на побързам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. побързал — мин. деят. св. прич. м. р.

побързал е производна форма на побързам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. побързал — мин. деят. несв. прич. м. р.

побързал е производна форма на побързам (мин. деят. несв. прич. м. р.).