побърборил е

Речник на българския език

1. побърборил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

побърборил е е производна форма на побърборя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. побърборил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

побърборил е е производна форма на побърборя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).