побърборил

Речник на българския език

1. побърборил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

побърборил е производна форма на побърборя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. побърборил — мин. деят. св. прич. м. р.

побърборил е производна форма на побърборя (мин. деят. св. прич. м. р.).