побъбрила

Речник на българския език

1. побъбрила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

побъбрила е производна форма на побъбря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. побъбрила — мин. деят. св. прич. ж. р.

побъбрила е производна форма на побъбря (мин. деят. св. прич. ж. р.).