побъбрели

Речник на българския език

1. побъбрели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

побъбрели е производна форма на побъбря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. побъбрели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

побъбрели е производна форма на побъбря (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).