побуявах

Речник на българския език

1. побуявах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

побуявах е производна форма на побуявам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. побуявах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

побуявах е производна форма на побуявам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).