побуявало съм

Речник на българския език

1. побуявало съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

побуявало съм е производна форма на побуявам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. побуявало съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

побуявало съм е производна форма на побуявам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

3. побуявало съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

побуявало съм е производна форма на побуявам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).