побучал съм

Речник на българския език

1. побучал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

побучал съм е производна форма на побуча (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. побучал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

побучал съм е производна форма на побуча (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).