побучал е

Речник на българския език

1. побучал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

побучал е е производна форма на побуча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. побучал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

побучал е е производна форма на побуча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).