побучала е

Речник на българския език

1. побучала е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

побучала е е производна форма на побуча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. побучала е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

побучала е е производна форма на побуча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).