побутнеше

Речник на българския език

1. побутнеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

побутнеше е производна форма на побутна (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. побутнеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

побутнеше е производна форма на побутна (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).