побутнете

Речник на българския език

1. побутнете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

побутнете е производна форма на побутна (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. побутнете — повелително наклонение, мн. ч.

побутнете е производна форма на побутна (повелително наклонение, мн. ч.).