побутнали

Речник на българския език

1. побутнали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

побутнали е производна форма на побутна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. побутнали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

побутнали е производна форма на побутна (мин. деят. св. прич. мн. ч.).