побрала

Речник на българския език

1. побрала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

побрала е производна форма на побера (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. побрала — мин. деят. св. прич. ж. р.

побрала е производна форма на побера (мин. деят. св. прич. ж. р.).