побояхте

Речник на българския език

1. побояхте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

побояхте е производна форма на побоя се (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. побояхте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

побояхте е производна форма на побоя се (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).