побояло

Речник на българския език

1. побояло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

побояло е производна форма на побоя се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. побояло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

побояло е производна форма на побоя се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. побояло — мин. деят. св. прич. ср. р.

побояло е производна форма на побоя се (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. побояло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

побояло е производна форма на побоя се (мин. деят. несв. прич. ср. р.).