побоявало

Речник на българския език

1. побоявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

побоявало е производна форма на побоявам се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. побоявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

побоявало е производна форма на побоявам се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. побоявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

побоявало е производна форма на побоявам се (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. побоявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

побоявало е производна форма на побоявам се (мин. деят. несв. прич. ср. р.).