поборил е

Речник на българския език

1. поборил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поборил е е производна форма на поборя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поборил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поборил е е производна форма на поборя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).